1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
Acts 5
1 А един мъж, на име Анания, с жена си Сапфира, като продаде имот,2 скри от стойността, със знанието и на жена си, а една част донесе и сложи пред нозете на апостолите.3 Но Петър каза: Анание, защо сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго и да скриеш от стойността на нивата?4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, стойността не беше ли в твоя власт? Защо вложи в сърцето си това нещо? Ти излъга не човеци, а Бога.5 Като чу тия думи, Анания падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.6 А младежите станаха, покриха го, и, като го изнесоха, погребаха го.7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае, какво се е случило.8 А Петър я попита: кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? Тя отговори: да, за толкова.9 Но Петър ѝ каза: защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето, при вратата са нозете на ония, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.10 И тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и погребаха до мъжа ѝ.11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.12 А чрез ръцете на апостолите ставаха у народа много личби и чудеса; и всички единодушно прекарваха в притвора Соломонов.13 От другите пък никой не смееше да се допре до тях; ала народът ги величаеше.14 А вярващи все повече се присъединяваха към Господа, множество мъже и жени,15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, та, като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.16 Стичаха се в Иерусалим и мнозина от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха.17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него и принадлежаха към садукейската ерес, станаха и се изпълниха със завист,18 туриха ръка на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.19 Но през нощта Ангел Господен отвори вратата на тъмницата и, като ги изведе, каза им:20 идете, застанете в храма и говорете на народа всички думи на тоя благодатен живот.21 Като изслушаха това, на разсъмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът и които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи измежду синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.22 Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата и, като се върнаха, известиха23 и казаха: тъмницата намерихме заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата; но, като отворихме, вътре никого не намерихме.24 Когато чуха тия думи първосвещеникът, воеводата при храма и другите първосвещеници, бяха в недоумение за тях, не знаейки, какво ли ще е това.25 Но някой си дойде, та им обади и рече: ето, мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.26 Тогава воеводата отиде със слугите и ги доведе, но без насилие; защото се бояха от народа, да не избие самите тях с камъни;27 а като ги доведоха, изправиха ги в синедриона; и първосвещеникът ги попита и каза:28 не ви ли строго поръчахме да не поучавате в това име? пък вие ето, напълнихте Иерусалим с вашето учение, и искате да направите да дойде върху нас кръвта на Тоя Човек.29 А Петър и апостолите отговориха и казаха: трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци.30 Бог на отците ни възкреси Иисуса, Когото вие умъртвихте, като Го повесихте на дърво.31 Бог с десницата Си възвиси Него, Началника и Спасителя, за да даде на Израиля покаяние и прошка на греховете.32 За тия думи свидетели сме Му ние и Дух Светий, Когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.33 Като чуха това, те взеха да се късат от гняв и замисляха да ги убият.34 Но в синедриона стана един фарисеин, на име Гамалиил, законоучител, уважаван от цял народ, и заповяда да изведат апостолите за малко време;35 а тям каза: мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.36 Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.37 След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.38 И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;39 ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци.40 Те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, заповядаха им да не говорят за името Иисусово и ги пуснаха.41 А те излязоха из синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса.42 И всеки ден в храма и но къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Иисуса Христа.
