1 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,2 които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;25 Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.27 Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,28 за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.31 И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.32 А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа; и никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо.33 Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.34 Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото35 и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.36 Така, Иосия, наречен от апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър,37 който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на апостолите.
