1 Тогава Йов отговори:2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми!3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави.4 Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла?6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце?7 Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.8 О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми!9 Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене!10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия.11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго?12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано?13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?14 Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг.17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.22 Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“?23 Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?24 Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват?26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си.27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.28 А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето?29 Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене.30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
