1 Тогава Елифаз Теманец отговори:2 „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори?3 Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце,4 твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.5 А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.6 Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда – в безукорността на твоите постъпки?7 Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани?8 Доколкото съм виждал – тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат:9 всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват.10 Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.11 Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.12 Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея.13 По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората,14 обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза.15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха.16 Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя:17 „Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец?18 Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки19 – колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.20 От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги.21 Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост“.“
