2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
