17 and he went out, bearing his own cross, to the place called The Place of a Skull, which in Aramaic is called Golgotha.18 There they crucified him, and with him two others, one on either side, and Jesus between them.19 Pilate also wrote an inscription and put it on the cross. It read, “Jesus of Nazareth, the King of the Jews.”20 Many of the Jews read this inscription, for the place where Jesus was crucified was near the city, and it was written in Aramaic, in Latin, and in Greek.21 So the chief priests of the Jews said to Pilate, “Do not write, ‘The King of the Jews,’ but rather, ‘This man said, I am King of the Jews.’”22 Pilate answered, “What I have written I have written.”23 When the soldiers had crucified Jesus, they took his garments and divided them into four parts, one part for each soldier; also his tunic. But the tunic was seamless, woven in one piece from top to bottom,24 so they said to one another, “Let us not tear it, but cast lots for it to see whose it shall be.” This was to fulfill the Scripture which says, “They divided my garments among them, and for my clothing they cast lots.” So the soldiers did these things,25 but standing by the cross of Jesus were his mother and his mother's sister, Mary the wife of Clopas, and Mary Magdalene.26 When Jesus saw his mother and the disciple whom he loved standing nearby, he said to his mother, “Woman, behold, your son!”27 Then he said to the disciple, “Behold, your mother!” And from that hour the disciple took her to his own home.28 After this, Jesus, knowing that all was now finished, said (to fulfill the Scripture), “I thirst.”29 A jar full of sour wine stood there, so they put a sponge full of the sour wine on a hyssop branch and held it to his mouth.30 When Jesus had received the sour wine, he said, “It is finished,” and he bowed his head and gave up his spirit.31 Since it was the day of Preparation, and so that the bodies would not remain on the cross on the Sabbath (for that Sabbath was a high day), the Jews asked Pilate that their legs might be broken and that they might be taken away.32 So the soldiers came and broke the legs of the first, and of the other who had been crucified with him.33 But when they came to Jesus and saw that he was already dead, they did not break his legs.34 But one of the soldiers pierced his side with a spear, and at once there came out blood and water.35 He who saw it has borne witness—his testimony is true, and he knows that he is telling the truth—that you also may believe.36 For these things took place that the Scripture might be fulfilled: “Not one of his bones will be broken.”37 And again another Scripture says, “They will look on him whom they have pierced.”38 After these things Joseph of Arimathea, who was a disciple of Jesus, but secretly for fear of the Jews, asked Pilate that he might take away the body of Jesus, and Pilate gave him permission. So he came and took away his body.39 Nicodemus also, who earlier had come to Jesus by night, came bringing a mixture of myrrh and aloes, about seventy-five pounds in weight.40 So they took the body of Jesus and bound it in linen cloths with the spices, as is the burial custom of the Jews.41 Now in the place where he was crucified there was a garden, and in the garden a new tomb in which no one had yet been laid.42 So because of the Jewish day of Preparation, since the tomb was close at hand, they laid Jesus there.
John 20
1 Now on the first day of the week Mary Magdalene came to the tomb early, while it was still dark, and saw that the stone had been taken away from the tomb.2 So she ran and went to Simon Peter and the other disciple, the one whom Jesus loved, and said to them, “They have taken the Lord out of the tomb, and we do not know where they have laid him.”3 So Peter went out with the other disciple, and they were going toward the tomb.4 Both of them were running together, but the other disciple outran Peter and reached the tomb first.5 And stooping to look in, he saw the linen cloths lying there, but he did not go in.6 Then Simon Peter came, following him, and went into the tomb. He saw the linen cloths lying there,7 and the face cloth, which had been on Jesus' head, not lying with the linen cloths but folded up in a place by itself.8 Then the other disciple, who had reached the tomb first, also went in, and he saw and believed;9 for as yet they did not understand the Scripture, that he must rise from the dead.10 Then the disciples went back to their homes.11 But Mary stood weeping outside the tomb, and as she wept she stooped to look into the tomb.12 And she saw two angels in white, sitting where the body of Jesus had lain, one at the head and one at the feet.13 They said to her, “Woman, why are you weeping?” She said to them, “They have taken away my Lord, and I do not know where they have laid him.”14 Having said this, she turned around and saw Jesus standing, but she did not know that it was Jesus.15 Jesus said to her, “Woman, why are you weeping? Whom are you seeking?” Supposing him to be the gardener, she said to him, “Sir, if you have carried him away, tell me where you have laid him, and I will take him away.”16 Jesus said to her, “Mary.” She turned and said to him in Aramaic, “Rabboni!” (which means Teacher).17 Jesus said to her, “Do not cling to me, for I have not yet ascended to the Father; but go to my brothers and say to them, ‘I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.’”18 Mary Magdalene went and announced to the disciples, “I have seen the Lord”—and that he had said these things to her.
Luke 23
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
Luke 24
1 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други,2 ала намериха камъка отвален от гроба.3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса.4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи.5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите?6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея,7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне.
Mark 15
21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.25 Беше третият час, и Го разпнаха.26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,30 спаси Себе Си и слез от кръста!31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
Mark 16
1 След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.5 Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.7 Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Matthew 27
32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;36 и седяха, та Го пазеха там;37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
Matthew 28
1 И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.2 И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;3 видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг;4 и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.5 Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;6 няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,7 и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.8 И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.9 А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;10 тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
