Уикенд на разпъването
| Ключови думи | Великден възкресение Исусе. Разпети петък разпятие смърт Страстната седмица |
|---|---|
| Secondary Keywords | възкръснал Голгота гробница кръст Мария Обещавам. погребение пророчество слава |
| Tertiary Keywords | Господарю. |
| Писания | Matthew 27:32-66 Matthew 28:1-10 Йоан 19:17-42 Йоан 20:1-18 Лука 23:26-56 Лука 24:1-7 Марк 15:21-47 Марк 16:1-8 John 1917 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. 23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. 24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. 25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. 36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. 37 И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“. 38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. 39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. 40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. 41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо. John 201 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6 След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а – свита отделно на едно място. 8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9 защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си. 11 А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13 И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14 Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15 Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16 Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю. 17 Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал. Luke 2326 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. 44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта. Luke 241 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2 ала намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. Mark 1521 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. 24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. 25 Беше третият час, и Го разпнаха. 26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. 27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. 28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“. 29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим. 42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, – 43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. 44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? 45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. 46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. Mark 161 След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5 Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7 Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. Matthew 2732 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36 и седяха, та Го пазеха там; 37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! 55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; 56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; 58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; 59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. 61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата 63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; 64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. 66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. Matthew 281 И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2 И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; 3 видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; 4 и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. 5 Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; 6 няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, 7 и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. 8 И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. 9 А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; 10 тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. |