11 Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място.12 И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея.13 Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти.14 То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята.15 Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“16 Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“17 Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“18 Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него.19 Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.20 Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,21 ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог,22 тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“
