15 Аз съм с тебе – ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна – няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“16 Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“17 Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“18 Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него.19 Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.20 Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,21 ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог,22 тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“
