Благословията на Яков

Genesis 27

1 Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“ 2 Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра. 3 Вземи сега оръжието си – колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч. 4 Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“ 5 А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч, 6 тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав: 7 „Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.“ 8 Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам: 9 иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича. 10 Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“ 11 Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка. 12 Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“ 13 Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“ 14 Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му. 15 След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков. 16 Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи. 17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила. 18 Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“ 19 Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“ 20 И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“ 21 Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам – дали си синът ми Исав или не.“ 22 Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“ 23 Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков. 24 После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“ 25 Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи. 26 Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“ 27 Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми – това е дъх от полята, благословени от Господ. 28 Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино. 29 Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“ 30 Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков – той едва беше излязъл от баща си Исаак – ето от лов се завърна брат му Исав. 31 Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“ 32 А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти – твоят първороден син Исав.“ 33 Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“ 34 Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“ 35 В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“ 36 Исав каза: „Право са го нарекли Яков, защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“ 37 Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“ 38 Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида. 39 А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса. 40 Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“ 41 Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си – ще убия брат си Яков.“ 42 Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие. 43 Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан. 44 Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти, 45 докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“ 46 Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна – за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“