1 Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него – четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини.2 Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ – след тях, Рахил с Йосиф – най-отзад,3 а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята.4 Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха.5 Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“6 Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха.7 Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха.8 Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“9 Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“10 Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен.11 Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете12 и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“13 Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден – цялото стадо ще измре.14 Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“15 Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“16 Същия ден Исав се върна в Сеир.
