Раждането на Сит

Адам и Ева люлеят новородения си син Сит в пищна градинска обстановка, с лица, обърнати към детето с нежност и обновена надежда. Младенецът е увит в мека покривка от животинска кожа, което визуално свързва семейството с ранния свят на Битие след Едем и първите човешки поколения. Тази сцена отразява момента след смъртта на Авел, когато Ева получава Сит като син, даден от Бога на мястото на Авел. В Битие Сит става детето, чрез което заветната линия продължава, водейки към верния род, назован в Писанието. Творбата представя раждането не просто като семеен миг, а като знак за божествена милост, приемственост и възстановяване след скръб.