Разпъване
| Ключови думи | венец Господарю. Емануел жертва Исус кръст Месия мумануел разпнат разпъвам разпятие спасение Спасител страсти Христос |
|---|---|
| Secondary Keywords | агония болка Великден изпълнение изпънат мъчение прикован син страдание страдат трън тръни |
| Писания | John 191 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. 2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, 3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници. 4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. 5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! 6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина. 7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. 13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата. 14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. 23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. 24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. 25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. 36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“. 37 И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“. 38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. 39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой. 40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. 41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган. 42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо. Mark 151 В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе. 5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава. 12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13 Те отново закрещяха: разпни Го! 14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие. 16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, 17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го; 18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! 19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се. 20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. 21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му. 22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. 24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. 25 Беше третият час, и Го разпнаха. 26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. 27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. 28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“. 29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. 40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия, 41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим. 42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, – 43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. 44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? 45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. 46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. Matthew 271 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. 3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите, 4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. 5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси. 6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. 7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; 8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; 9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, 10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“ 11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. 12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше. 13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? 14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много. 15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; 16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. 17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? 18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист. 19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. 20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. 21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. 22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! 23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат! 24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. 25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. 26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие. 27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници 28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; 29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! 30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. 31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. 32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. 33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36 и седяха, та Го пазеха там; 37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! 55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; 56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове. 57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; 58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото; 59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница 60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си. 61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба. 62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата 63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; 64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. 65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете. 66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. |