Ключови думи | Великден Господи! Господи! жертва жертвен кръст месия нокът прикован пробита разпнат разпъвам на кръст разпъване на кръст разпятие Свърши се спасение Спасител страст |
---|---|
Secondary Keywords | агония близо близо болка Господарю. дърво евреин Емануел корона кръв мумануел мъжки мъчение на нагоре предлагане римски скръб скръб смърт страдание трън тръни умиращ Учителю. характер Човече. |
Tertiary Keywords | истории надпис Учител |
Писания | Йоан 19 Лука 23 Марк 15 Матей 27 |
John 191 Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.4 Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!6 А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина.7 Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.9 И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?11 Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.17 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса.19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.22 Пилат отговори: каквото писах, писах.23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.31 И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.37 И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.38 След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.39 Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо. Luke 231 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта. Mark 151 В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.2 Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе.5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.11 Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?13 Те отново закрещяха: разпни Го!14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.21 И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.22 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.25 Беше третият час, и Го разпнаха.26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,30 спаси Себе Си и слез от кръста!31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.42 И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –43 дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.47 А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат. Matthew 271 А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;2 и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.3 Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,4 като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.5 И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.6 Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.7 И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;8 затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;9 тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,10 и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“11 А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.12 И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.13 Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?14 И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.15 А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;16 тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.17 И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?18 защото знаеше, че Го бяха предали от завист.19 Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.20 Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.21 Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.22 Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!23 Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!24 Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.25 И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.26 Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.27 След това войниците управителе ви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници28 и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!30 И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.31 И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.32 А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.33 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“;36 и седяха, та Го пазеха там;37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!55 Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;56 между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.57 А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;58 той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;59 а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.61 А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.62 На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата63 и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;64 затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.65 Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.66 Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка. |