Christ at Calvary at Sundown

Luke 23

1 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, 2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. 19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21 Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24 И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. 44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.