Christ at Calvary at Sundown
| Ключови думи | Голгота Исус кръст Разпети петък разпятие римски войник Страстната седмица |
|---|---|
| Secondary Keywords | Великден войник Голгота залез слънце изкупление копие разпъвам римски силует Страстната седмица три кръста |
| Tertiary Keywords | death of Christ Passion narrative Roman occupation Опрощение |
| Писания | John 1917 И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса. 19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм. 22 Пилат отговори: каквото писах, писах. 23 Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу. 24 Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците. 25 При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. 30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. Luke 231 И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата, 2 и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3 А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8 А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11 Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14 каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18 Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава. 19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21 Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24 И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. 44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50 И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56 и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта. Luke 2333 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий. 36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, 37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам. 38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. 39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. 40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? 41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. 42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! 43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. 44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. Mark 1522 Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. 23 И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. 24 Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе. 25 Беше третият час, и Го разпнаха. 26 Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски. 27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. 28 И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“. 29 Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, 30 спаси Себе Си и слез от кръста! 31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. 32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него. 33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час. 34 А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? 35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия. 36 А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме. 37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна. 38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу. 39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий. Matthew 2733 И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, 34 дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие. 35 А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“; 36 и седяха, та Го пазеха там; 37 и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски. 38 Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво. 39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава 40 и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! 41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: 42 други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; 43 надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. 44 Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. 45 А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; 46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: Илѝ! Илѝ! лама̀ савахтанѝ? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? 47 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. 48 И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; 49 другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави. 50 А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. 51 И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; 52 и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; 53 и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина. 54 А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! |