5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,6 първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?8 Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;12 защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.18 И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.19 Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
