Сутринта на възкресението
| Ключови думи | Великден възкресение възкръснал Господи! Господи! гробница |
|---|---|
| Secondary Keywords | врата изкуство неделя сутрин чудо |
| Tertiary Keywords | Камък |
| Писания | John 201 Now on the first day of the week Mary Magdalene came to the tomb early, while it was still dark, and saw that the stone had been taken away from the tomb. 2 So she ran and went to Simon Peter and the other disciple, the one whom Jesus loved, and said to them, “They have taken the Lord out of the tomb, and we do not know where they have laid him.” 3 So Peter went out with the other disciple, and they were going toward the tomb. 4 Both of them were running together, but the other disciple outran Peter and reached the tomb first. 5 And stooping to look in, he saw the linen cloths lying there, but he did not go in. 6 Then Simon Peter came, following him, and went into the tomb. He saw the linen cloths lying there, 7 and the face cloth, which had been on Jesus' head, not lying with the linen cloths but folded up in a place by itself. 8 Then the other disciple, who had reached the tomb first, also went in, and he saw and believed; 9 for as yet they did not understand the Scripture, that he must rise from the dead. 10 Then the disciples went back to their homes. 11 But Mary stood weeping outside the tomb, and as she wept she stooped to look into the tomb. 12 And she saw two angels in white, sitting where the body of Jesus had lain, one at the head and one at the feet. 13 They said to her, “Woman, why are you weeping?” She said to them, “They have taken away my Lord, and I do not know where they have laid him.” 14 Having said this, she turned around and saw Jesus standing, but she did not know that it was Jesus. 15 Jesus said to her, “Woman, why are you weeping? Whom are you seeking?” Supposing him to be the gardener, she said to him, “Sir, if you have carried him away, tell me where you have laid him, and I will take him away.” 16 Jesus said to her, “Mary.” She turned and said to him in Aramaic, “Rabboni!” (which means Teacher). 17 Jesus said to her, “Do not cling to me, for I have not yet ascended to the Father; but go to my brothers and say to them, ‘I am ascending to my Father and your Father, to my God and your God.’” 18 Mary Magdalene went and announced to the disciples, “I have seen the Lord”—and that he had said these things to her. 19 On the evening of that day, the first day of the week, the doors being locked where the disciples were for fear of the Jews, Jesus came and stood among them and said to them, “Peace be with you.” 20 When he had said this, he showed them his hands and his side. Then the disciples were glad when they saw the Lord. 21 Jesus said to them again, “Peace be with you. As the Father has sent me, even so I am sending you.” 22 And when he had said this, he breathed on them and said to them, “Receive the Holy Spirit. 23 If you forgive the sins of any, they are forgiven them; if you withhold forgiveness from any, it is withheld.” 24 Now Thomas, one of the Twelve, called the Twin, was not with them when Jesus came. 25 So the other disciples told him, “We have seen the Lord.” But he said to them, “Unless I see in his hands the mark of the nails, and place my finger into the mark of the nails, and place my hand into his side, I will never believe.” 26 Eight days later, his disciples were inside again, and Thomas was with them. Although the doors were locked, Jesus came and stood among them and said, “Peace be with you.” 27 Then he said to Thomas, “Put your finger here, and see my hands; and put out your hand, and place it in my side. Do not disbelieve, but believe.” 28 Thomas answered him, “My Lord and my God!” 29 Jesus said to him, “Have you believed because you have seen me? Blessed are those who have not seen and yet have believed.” 30 Now Jesus did many other signs in the presence of the disciples, which are not written in this book; 31 but these are written so that you may believe that Jesus is the Christ, the Son of God, and that by believing you may have life in his name. Luke 241 А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2 ала намериха камъка отвален от гроба. 3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4 И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5 И както бяха уплашени и навели лице към земята, – мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7 говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8 И спомниха си думите Му. 9 И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10 Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11 И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12 Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба. 36 Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40 И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43 И като взе, яде пред тях. 44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48 а вие сте свидетели за това; 49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин. Mark 161 След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5 Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7 Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха. 9 Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10 Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11 но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12 След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13 И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14 Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15 И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17 А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18 ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19 А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20 Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин. Matthew 281 И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. 2 И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; 3 видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг; 4 и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви. 5 Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; 6 няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, 7 и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви. 8 И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. 9 А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; 10 тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят. 11 Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. 12 И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари 13 и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, 14 и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. 15 А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес. 16 А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17 и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18 И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20 и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин. |