1 След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе.2 А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим,3 се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха.4 И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“5 Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове.6 Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите:7 „Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова.8 С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.9 Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи.10 Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим?11 Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: „Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?12 Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: „Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!“13 Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка?14 Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка?15 Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“16 И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб.17 Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“18 Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града.19 Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи – дело на човешките ръце.20 Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето.21 И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч.22 Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред.23 И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.24 По това време Езекия легна смъртно болен и се помоли на Господа. И Господ го послуша и му даде знамение.25 Но Езекия не благодари за сторените му добрини, напротив, сърцето му се възгордя. Затова наказание сполетя него, Юдея и Йерусалим.26 Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.27 И Езекия натрупа голямо богатство и много слава. Затова си направи съкровищница за сребро, злато и скъпоценни камъни, за благовония, за щитове и всякакви отбрани съдове;28 направи още хранилища за жито, вино, елей, обори за добитък и кошари за стадата.29 Изгради и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше в изобилие, защото Бог бе твърде щедър към него.30 Именно той, Езекия, отби горния приток на Геон и отведе водите му на запад към Давидовия град. Езекия успяваше във всяко от своите начинания.31 Така беше и когато вавилонските първенци изпратиха при него пратениците си, за да разпитат за знамението, станало в страната. Тогава Господ го остави да постъпи по своя воля, за да го изпита и разбере какво е в сърцето му.32 А останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, Амоцовия син, и в книгата на юдейските и израилските царе.33 Езекия почина при предците си и го погребаха при гробниците на Давидовите потомци. И цяла Юдея и жителите на Йерусалим му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.
2 Kings 19
1 Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм.2 След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц.3 Те му казаха: „Така говори Езекия: „Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят.4 Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял“.“5 Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия,6 и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: „Така говори Господ: „Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха.7 Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя“.“8 Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис.9 Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат:10 „Така кажете на юдейския цар Езекия: „Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.11 Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш?12 Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар?13 Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива“?“14 Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа.15 Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.16 Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог!17 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им.18 И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха.19 И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“20 Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“21 Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион, зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.22 Кого си укорил и похулил? Против кого си надигнал глас или си вдигнал очите си в присмех? Против Светия Израилев!23 Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше: „С моята колеснична мощ аз се изкачих на планинските височини, по склоновете на Ливан. Изсякох високите му кедри, най-хубавите му кипариси. И стигнах до крайния му подслон сред най-добрите насаждения в градината му.24 Аз изкопах кладенци и пих чужда вода, и ще пресуша със стъпалата на нозете си всички египетски реки.25 Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена Аз измислих това, което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,26 така че техните жители, лишени от сила, да треперят и да са смутени, и да станат като полска трева, като зелено пасище, като краткотрайна зеленина по покривите, попарена преди да изкласи.27 Аз зная твоето седене, твоето излизане, твоето влизане и твоето дръзко говорене против Мене.28 Поради твоето дръзко говорене против Мене и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми, Аз поставих Моята кука в ноздрите ти, Моята юзда на устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.29 И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година – самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове.30 И спасеният в Юдиния дом остатък пак ще пусне корен и ще даде много плод,31 защото от Йерусалим ще излезе остатъкът, а от хълма Сион – оцелялото. Ревността на Господ Бог ще направи това.32 Затова така говори Господ относно асирийския цар: той няма да влезе в този град, нито ще изстреля стрела по него, нито ще се изправи пред него с щит, нито ще издигне обсаден вал против него.33 Ще се върне по същия път, по който е дошъл. Той няма да влезе в този град – говори Господ.34 Аз ще защитя този град и ще го спася, но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“35 И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви.36 Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия.37 И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.
Isaiah 37
1 Когато цар Езекия чу това, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в Господния дом.2 И изпрати началника на двореца Елиаким и писаря Шевна, както и най-старшите между свещениците, облечени във вретища, при пророк Исаия, Амоцовия син.3 Те му казаха: „Ето какво казва Езекия: „Днес е тъжен ден, ден за срам и страдание, защото децата вече излизат от майчината утроба, а майките нямат сила да ги родят.4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рабсак, когото неговият господар, асирийският цар, изпрати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите му, които Господ, твоят Бог, чу. Затова помоли се за останалите живи“.“5 И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.6 А Исаия им рече: „Така кажете на вашия господар: „Това е словото на Господа: „Не се страхувай от думите, които чу, с които слугите на Асирия Ме похулиха.7 Ето Аз ще вложа в него такъв дух, че да чуе вест и веднага да се върне в страната си. Там ще го поразя с меч“.“8 И Рабсак се върна, защото бе чул, че господарят му се е изтеглил от Лахис и намери царя си във война срещу Ливна.9 А царят чу още, че Тирхака, етиопският цар, е тръгнал на война срещу него. Като разбра това, изпрати пратеници при Езекия, за да му кажат:10 „Ето какво ще кажете на Езекия, царя на Юдея: „Нека да не те заблуждава твоят Бог, на Когото се надяваш и си казваш: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.11 Чул си какво са направили асирийските царе с другите земи, обричайки ги на изгнание. Ти ли ще се избавиш?12 Боговете спасиха ли народите, които моят баща унищожи: Гозан, Харан, Рецеф и синовете на Еден, които са в Таласар.13 Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?“14 Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа.15 И Езекия се помоли на Господа, казвайки:16 „Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.17 Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог.18 Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им,19 и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха.20 А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“21 Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“22 Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани.23 Кого обиждаше и хулеше? Срещу кого надигаше глас и надменно поглеждаше? Срещу Светия Израилев.24 Чрез слугите си хулеше Господа. Ти каза: „С множеството си колесници изкачих високите планини, най-далечните кътчета на Ливан. Изсякох високите му кедри и отбраните му кипариси и стигнах до самия му връх, в най-гъстия шубрак.25 Разкопах и пих вода, а със стъпалото на нозете си ще пресуша всички реки на Египет.“26 Не си ли чувал, че Аз отдавна направих това и го планирах в древност, и сега оставям това да се сбъдне, затова и ти опустошаваш укрепените градове и ги превръщаш в руини.27 А техните жители бяха безсилни, трепереха и се срамуваха. Бяха като полски растения, като трева, израснала на покрив, която бързо съхне при източния вятър.28 Ще седнеш ли, ще влезеш ли или ще излезеш – Аз зная за всяко твое действие и за дързостта ти към Мене.29 Заради непокорството ти пред Мене и надменността ти, които стигнаха до Мене, ще сложа халка на ноздрата ти и юзда в устата ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“30 И ето ти, Езекия, знак: тази година ще се яде поникналото от падналото зърно, догодина от самораслото. Но третата година сейте и жънете, насаждайте лозя и яжте плода им.31 И останалите от дома на Юда пак ще се вкоренят и ще дадат плод,32 защото от Йерусалим ще произлезе остатък, а от Сион – спасение. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.33 Затова така казва Господ за асирийския цар: „Няма да влезе в този град. Няма да хвърли стрела по него и няма да го доближи с щит, нито пък ще вдигне вал срещу него.34 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и няма да влезе в този град,35 защото Аз ще го защитя заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“36 Тогава Господен ангел премина през лагера на асирийците и погуби сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта, като станаха, намериха трупове.37 Тогава Сенахерим отстъпи и си тръгна. Асирийският цар се върна в Ниневия и живееше там.38 Веднъж, когато се кланяше в дома на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в Арарат. Вместо него се възцари синът му Асархадон.
