1 Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил.2 Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец.3 Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим.4 Царят и цялото събрание одобриха това.5 Те решиха да разгласят решението в цял Израил – от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.6 И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе.7 Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели.8 Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв.9 Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“10 И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха.11 Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим.12 Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.13 И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно.14 И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим – всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон.15 Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа.16 Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите.17 Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа.18 Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки,19 който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“20 И Господ послуша Езекия и прости на народа.21 Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест.22 А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.23 Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие,24 защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце.25 И всички се веселиха – народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея.26 В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало.27 Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.
2 Kings 19
1 Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм.2 След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц.3 Те му казаха: „Така говори Езекия: „Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят.4 Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял“.“5 Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия,6 и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: „Така говори Господ: „Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха.7 Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя“.“8 Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис.9 Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат:10 „Така кажете на юдейския цар Езекия: „Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.11 Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш?12 Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар?13 Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива“?“14 Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа.15 Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.16 Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог!17 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им.18 И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха.19 И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“20 Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“21 Това е словото, което Господ обяви за него: „Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион, зад тебе ще поклати главата си дъщерята на Йерусалим.22 Кого си укорил и похулил? Против кого си надигнал глас или си вдигнал очите си в присмех? Против Светия Израилев!23 Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше: „С моята колеснична мощ аз се изкачих на планинските височини, по склоновете на Ливан. Изсякох високите му кедри, най-хубавите му кипариси. И стигнах до крайния му подслон сред най-добрите насаждения в градината му.24 Аз изкопах кладенци и пих чужда вода, и ще пресуша със стъпалата на нозете си всички египетски реки.25 Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена Аз измислих това, което сега правя да се случи – че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,26 така че техните жители, лишени от сила, да треперят и да са смутени, и да станат като полска трева, като зелено пасище, като краткотрайна зеленина по покривите, попарена преди да изкласи.27 Аз зная твоето седене, твоето излизане, твоето влизане и твоето дръзко говорене против Мене.28 Поради твоето дръзко говорене против Мене и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми, Аз поставих Моята кука в ноздрите ти, Моята юзда на устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.29 И това ще бъде знамението за тебе. Тази година ще ядете от израсналото без обработване. Следващата година – самораслото. А на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодове.30 И спасеният в Юдиния дом остатък пак ще пусне корен и ще даде много плод,31 защото от Йерусалим ще излезе остатъкът, а от хълма Сион – оцелялото. Ревността на Господ Бог ще направи това.32 Затова така говори Господ относно асирийския цар: той няма да влезе в този град, нито ще изстреля стрела по него, нито ще се изправи пред него с щит, нито ще издигне обсаден вал против него.33 Ще се върне по същия път, по който е дошъл. Той няма да влезе в този град – говори Господ.34 Аз ще защитя този град и ще го спася, но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“35 И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви.36 Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия.37 И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.
Isaiah 33
1 Горко ти, опустошителю, който сам не си опустошаван, и ти, грабителю, когото не са ограбвали. Тъкмо когато престанеш да опустошаваш, ще бъдеш опустошен и тъкмо когато престанеш с грабежите, ще бъдеш ограбен.2 Господи, смили се над нас! На Тебе се надяваме. Бъди ни подкрепа от ранни зори и спасение във време на нужда!3 От грохота на Твоя глас се разбягват народите и племената се разпръскват при Твоето появяване.4 И плячката ви ще бъде отнесена като от гъсеници и ще се нахвърлят на нея като скакалци.5 Величествен е Господ, защото живее във висините. Той изпълва Сион с правосъдие и справедливост.6 Спокойните ти времена, Сионе, ще бъдат изпълнени със спасение, мъдрост и знание, а страхът от Господа ще е съкровище.7 Ето навън юнаците им крещят, а пратениците за мир горчиво ридаят.8 Пътищата са пусти и пътници по тях няма. Той наруши договора, разруши градовете и презря хората.9 Земята жалее и изнемогва. Ливан е посрамен и вехне. Сарон стана като пустиня, а листата от дърветата на Васан и Кармил опадаха.10 „Сега ще стана – казва Господ, – сега ще се надигна и възвелича.11 Със слама сте бременни и плява ще родите. Вашето дихание е огън, който ви изгаря.12 И народите ще бъдат изпепелени като отсечени тръни, изгорени в огън.13 Чуйте вие в далечни земи какво съм сторил и вие, тукашни, признайте мощта Ми.“14 Грешниците на Сион се изплашиха; треска затресе безбожниците: „Кой от нас може да живее до унищожаващия огън; кой от нас може да живее до вечния пламък?“15 Онзи, който живее праведно и говори справедливо, който отхвърля печалбата от насилствени дела, който не взема подкуп, който не иска да чува за кръвопролития и не иска да вижда злото,16 той ще живее на високо място и скалите ще са негова крепост и защита. Хляб ще му се даде и вода няма да му липсва.17 Очите ти ще видят царя в неговото великолепие, ще видят и обширна земя.18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас: „Къде е този, който тогава мереше, и този, който тогава теглеше? Къде е този, който броеше кулите?“19 Няма да видиш вече злия народ с неясната и непонятна реч, с неразбрания и безсмислен език.20 Погледни Сион, град на празничните наши събрания. Очите ти ще видят Йерусалим, едно спокойно място, шатър, който няма да помръдне, чиито колчета никога няма да бъдат извадени и нито едно негово въже няма да бъде скъсано.21 Защото там е нашият велик Господ. А онова място е с реки и широки потоци, по които няма да плава лодка с весла, нито ще минава величествен кораб.22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар. Той ще ни спаси.23 Въжетата ти изтъняха и не могат да крепят мачтата, не могат да изпъват платната. Плячката ще бъде разделена набързо и дори сакатите ще се доберат до дял от нея.24 И нито един от жителите няма да каже: „Болен съм“, защото ще бъдат простени греховете на народа, който живее там.
Isaiah 37
1 Когато цар Езекия чу това, раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в Господния дом.2 И изпрати началника на двореца Елиаким и писаря Шевна, както и най-старшите между свещениците, облечени във вретища, при пророк Исаия, Амоцовия син.3 Те му казаха: „Ето какво казва Езекия: „Днес е тъжен ден, ден за срам и страдание, защото децата вече излизат от майчината утроба, а майките нямат сила да ги родят.4 Може би Господ, твоят Бог, ще чуе думите на Рабсак, когото неговият господар, асирийският цар, изпрати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите му, които Господ, твоят Бог, чу. Затова помоли се за останалите живи“.“5 И отидоха слугите на цар Езекия при Исаия.6 А Исаия им рече: „Така кажете на вашия господар: „Това е словото на Господа: „Не се страхувай от думите, които чу, с които слугите на Асирия Ме похулиха.7 Ето Аз ще вложа в него такъв дух, че да чуе вест и веднага да се върне в страната си. Там ще го поразя с меч“.“8 И Рабсак се върна, защото бе чул, че господарят му се е изтеглил от Лахис и намери царя си във война срещу Ливна.9 А царят чу още, че Тирхака, етиопският цар, е тръгнал на война срещу него. Като разбра това, изпрати пратеници при Езекия, за да му кажат:10 „Ето какво ще кажете на Езекия, царя на Юдея: „Нека да не те заблуждава твоят Бог, на Когото се надяваш и си казваш: Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.11 Чул си какво са направили асирийските царе с другите земи, обричайки ги на изгнание. Ти ли ще се избавиш?12 Боговете спасиха ли народите, които моят баща унищожи: Гозан, Харан, Рецеф и синовете на Еден, които са в Таласар.13 Къде са царете на Хамат и Ариад, къде е царят на град Сефарваим, Ена и Ива?“14 Езекия взе писмото от ръцете на пратениците и го прочете. Изкачи се в Божия дом и го разтвори пред Господа.15 И Езекия се помоли на Господа, казвайки:16 „Господи Вседържителю, Боже Израилев, Който седиш на херувими. Ти едничък си Бог на всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.17 Господи, наклони ухото Си и чуй! Отвори очите Си и виж, Господи! Чуй всички думи на Сенахерим, които той изпрати, за да похули живия Бог.18 Наистина, Господи, асирийските царе унищожиха всички народи и опустошиха земите им,19 и изгориха техните богове, защото те не бяха богове, а дело на човешка ръка, дърво и камък. Затова ги и унищожиха.20 А сега, Господи, Боже наш, спаси ни от ръката му, за да разберат всички земни царства, че Ти единствен си Господ.“21 Тогава Исаия, Амоцовият син, изпрати да кажат на Езекия: „Това каза Господ, Бог Израилев: Чух молитвата ти срещу асирийския цар Сенахерим.“22 Ето това са думите, които Господ каза за него: „Ще те презре и ще ти се присмее девицата, Сионовата дъщеря. Дъщерята Йерусалимска ще ти се закани.23 Кого обиждаше и хулеше? Срещу кого надигаше глас и надменно поглеждаше? Срещу Светия Израилев.24 Чрез слугите си хулеше Господа. Ти каза: „С множеството си колесници изкачих високите планини, най-далечните кътчета на Ливан. Изсякох високите му кедри и отбраните му кипариси и стигнах до самия му връх, в най-гъстия шубрак.25 Разкопах и пих вода, а със стъпалото на нозете си ще пресуша всички реки на Египет.“26 Не си ли чувал, че Аз отдавна направих това и го планирах в древност, и сега оставям това да се сбъдне, затова и ти опустошаваш укрепените градове и ги превръщаш в руини.27 А техните жители бяха безсилни, трепереха и се срамуваха. Бяха като полски растения, като трева, израснала на покрив, която бързо съхне при източния вятър.28 Ще седнеш ли, ще влезеш ли или ще излезеш – Аз зная за всяко твое действие и за дързостта ти към Мене.29 Заради непокорството ти пред Мене и надменността ти, които стигнаха до Мене, ще сложа халка на ноздрата ти и юзда в устата ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.“30 И ето ти, Езекия, знак: тази година ще се яде поникналото от падналото зърно, догодина от самораслото. Но третата година сейте и жънете, насаждайте лозя и яжте плода им.31 И останалите от дома на Юда пак ще се вкоренят и ще дадат плод,32 защото от Йерусалим ще произлезе остатък, а от Сион – спасение. Ревността на Господа Вседържител ще извърши това.33 Затова така казва Господ за асирийския цар: „Няма да влезе в този град. Няма да хвърли стрела по него и няма да го доближи с щит, нито пък ще вдигне вал срещу него.34 По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и няма да влезе в този град,35 защото Аз ще го защитя заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“36 Тогава Господен ангел премина през лагера на асирийците и погуби сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта, като станаха, намериха трупове.37 Тогава Сенахерим отстъпи и си тръгна. Асирийският цар се върна в Ниневия и живееше там.38 Веднъж, когато се кланяше в дома на бога си Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в Арарат. Вместо него се възцари синът му Асархадон.
