26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!30 Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.33 И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.34 А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.42 И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.44 Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
