Младият Тимотей
| Secondary Keywords | завещание история нов общ Пол тимотейка |
|---|---|
| Писания | Деяния на апостолите 16 Деяния на апостолите 18 |
Acts 161 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.15 А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха. Acts 181 След това Павел остави Атина и дойде в Коринт;2 и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях;3 и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри.4 И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини.5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос.6 Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви – върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците.7 И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата.8 А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха.9 И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай,10 защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град.11 Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие.12 А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището,13 като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона.14 И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам;15 но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи.16 И ги напъди от съдилището.17 Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това.18 Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк.19 Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите.20 А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи,21 а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там.22 Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.23 След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици.24 И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.25 Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение.26 Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен.27 А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта,28 защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос. | |
