7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9 Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)10 Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.20 Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.22 Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.24 Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.