Съдът пред белия престол

Христос седи възцарен в сияйна слава над златно стълбище, заобиколен от облаци, ангели и отворени небесни книги. Самотна човешка фигура стои в подножието на възхода, изправена пред пламтящия престол, където книгите са отворени за последния съд. Разгърнатите свитъци символизират божествения запис на делата и властта на Божията присъда, докато белият престол сочи към светостта и абсолютната праведност на Съдията. Сцената черпи пряко от Откровение 20, където мъртвите стоят пред Бога и биват съдени според написаното в книгите. Визуалният ѝ фокус не е земен конфликт, а вечна отговорност: всеки живот е изведен в светлината на Божието присъствие и устоява само онова, което принадлежи на книгата на живота на Агнето.