13 Някой пък от народа Му рече: Учителю, кажи на брата ми, да раздели с мене наследството.14 А Той му рече: човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?15 При това им рече: гледайте и се пазете от користолюбие, защото животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си.16 И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила;17 и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.18 И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,19 и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.20 Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?21 Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога.22 И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:23 душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото.24 Погледнете враните, че не сеят, нито жънат; те нямат ни скривалище, ни житница, и Бог ги храни; а колко сте вие по-ценни от птиците!25 Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът?26 И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?27 Погледнете криновете, как растат: не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях.
