1 Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,2 и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;3 като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,4 па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.5 Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,6 А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?7 Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.8 А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.9 И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;11 и като получиха, зароптаха против стопанина12 и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.13 А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?14 Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;15 нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
