Тимотей и Павел
| Secondary Keywords | завещание история нов общ Пол Ралф Pallen Колман тимотейка |
|---|---|
| Писания | Acts 161 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин; 2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония. 3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин. 4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим. 5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден. 6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия. 7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна. 8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада. 9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! 10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. 11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол, 12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни. 13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. 14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. 15 А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума. 16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си. 17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение. 18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час. 19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците. 20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни 21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме. 22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; 23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази. 24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада. 25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха. 27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук. 29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила; 30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася? 31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом. 32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му. 33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни; 34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога. 35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци. 36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром. 37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами. 38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани. 39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града. 40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха. Acts 181 След това Павел остави Атина и дойде в Коринт; 2 и, като намери един иудеин, на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила (защото Клавдий бе заповядал да напуснат Рим всички иудеи), дойде при тях; 3 и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше; а занаятът им беше да правят шатри. 4 И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше иудеи и елини. 5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше от своя дух подбуждан да свидетелствува пред иудеите, че Иисус е Христос. 6 Но, понеже те се противяха и хулеха, той си отърси дрехите и им каза: кръвта ви – върху главите ви! Аз съм чист; отсега отивам при езичниците. 7 И като се дигна оттам, дойде у някого си, на име Юст, който почиташе Бога, и чиято къща беше до синагогата. 8 А Крист, началник на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина коринтяни, слушайки Павла, вярваха и се кръщаваха. 9 И рече Господ на Павла във видение нощем: не бой се, но говори и не млъквай, 10 защото Аз съм с тебе, и никой не ще посегне да ти стори зло; понеже имам много народ в тоя град. 11 Той остана там година и шест месеца и ги поучаваше на словото Божие. 12 А когато Галион беше проконсул в Ахаия, иудеите единодушно нападнаха Павла и го отведоха на съдилището, 13 като казваха, че той придумва човеците да почитат Бога не по закона. 14 И когато Павел щеше да заговори, Галион каза на иудеите: иудеи, да имаше някоя неправда или злодеяние лукаво, по право щях да ви изслушам; 15 но, щом препирнята е за учение и за имена, и за вашия закон, разгледайте сами, защото аз не искам да бъда съдия в тия работи. 16 И ги напъди от съдилището. 17 Тогава всички елини хванаха Состена, началник на синагогата, и го биха пред съдилището, а Галион и нехаеше за това. 18 Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила, след като си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал оброк. 19 Като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата и разискваше с иудеите. 20 А когато те го помолиха да остане при тях по-дълго време, той се не съгласи, 21 а се прости с тях и рече: трябва непременно да прекарам идещия празник в Иерусалим; и, ако ще Бог, ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес, а Акила и Прискила останаха там. 22 Като слезе в Кесария, ходи в Иерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия. 23 След като престоя там няколко време, излезе и обхождаше редом страната Галатийска и Фригия и утвърждаваше всички ученици. 24 И дойде в Ефес някой си иудеин, на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25 Той беше наставен в пътя Господен и, разпален духом, говореше и поучаваше правилно за Господа, ако и да знаеше само за Иоановото кръщение. 26 Той начена да говори смело в синагогата. Като го чуха Акила и Прискила, прибраха го и му обясниха по-точно пътя Господен. 27 А когато той искаше да замине за Ахаия, братята се обърнаха с писмо до тамошните ученици, за да го приемат; и той, като стигна там, спомогна много на повярвалите чрез благодатта, 28 защото силно изобличаваше иудеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос. |
