Тимотей
| Secondary Keywords | завещание нов писма Римляните тимотейка |
|---|---|
| Писания | 2 Timothy 3 Деяния на апостолите 16 |
2 Timothy 31 И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена.2 Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни,3 непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци,4 предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци,5 които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли. И от такива се отвръщай!6 Към тях принадлежат ония, които се примъкват в къщите и прелъстяват женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти –7 женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината.8 И както Ианий и Иамврий се противиха на Моисея, така и тия се противят на истината, понеже са човеци с извратен ум, невежи във вярата.9 Ала няма да успеят повече, защото безумието им ще се открие пред всички, както се откри безумието и на ония.10 А ти си последвал моето учение, живот, намерение, вяра, моето великодушие, любов, търпение,11 моите гонения и страдания, що ме сполетяха в Антиохия, Икония, Листра, каквито гонения претърпях; и от всичко ме избави Господ.12 Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени.13 А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани.14 Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен;15 пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.16 Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,17 за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело. Acts 161 Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.3 Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.4 И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.15 А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.37 Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха. | |
