1 А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;2 и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.3 Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;4 сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.5 И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?6 Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.7 После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.8 И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.9 И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.10 Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?13 Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.
