16 И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете.17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано:18 „Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените,19 да проповядвам благоприятната Господня година“,20 И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него.21 И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте.22 И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?23 Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум.24 И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си.25 Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя;26 и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта;27 тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман.28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост;29 и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.30 Но Той премина посред тях и си отиде,
