Урокът

Luke 24

13 В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,14 и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.15 И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;16 но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.17 А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?19 И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;21 а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;22 па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,23 и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;24 и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.25 Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?27 И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.28 И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?33 И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,34 да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.35 И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.36 Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам!37 Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух;38 но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви?39 Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.40 И като рече това, показа им ръцете и нозете.41 А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене?42 Те му дадоха късче печена риба и вощен мед.43 И като взе, яде пред тях.44 И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.45 Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията,46 и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,47 и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим;48 а вие сте свидетели за това;49 и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре.50 И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги.51 И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето.52 Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.