28 Тези думи бяха още в устата на царя, когато прозвуча глас: „На тебе, царю Навуходоносоре, се известява: царството се отнема от тебе!29 Ти ще бъдеш отстранен от общение с хората и ще живееш с полските зверове; ще те хранят с трева, както хранят воловете; така над тебе ще преминат седем години, докато най-после разбереш, че Всевишният владее над човешкото царство и го дава на този, на когото пожелае!“30 В същия миг тази присъда над Навуходоносор се изпълни: той беше отстранен от общение с хората, ядеше трева, както се хранят воловете, и тялото му се напояваше с небесна роса, така че косата му порасна като орлови пера, а ноктите му – като на птица.31 „След като отминаха определените дни, аз, Навуходоносор, вдигнах очи към небето и разумът ми се възвърна. Тогава възвеличих Всевишния, възхвалих и прославих вечно Живеещия, Чието могъщество е вечно могъщество и Чието царство надживява родовете.32 Всички живеещи на земята са нищо. Той владее над небесното войнство, както и над живеещите на земята така, както пожелае. Никой не може да Го възпрепятства и да Го попита: „Защо Ти направи това?“33 В същото време разумът ми се възвърна и за слава на моето царство се възвърнаха величието ми и царският ми блясък. Тогава моите съветници и велможи ме потърсиха, аз бях възстановен в царското си достойнство и величието ми още повече се увеличи.34 Затова аз, Навуходоносор, възхвалявам, прославям и величая Небесния Цар, Който върши всичко справедливо, делата Му са справедливи и има силата да смири онези, които постъпват горделиво.“
