Царството разделено
| Secondary Keywords | завещание разделен старо царе царство |
|---|---|
| Писания | 1 Kings 121 Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар. 2 За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал. 3 И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам: 4 „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“ 5 А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде. 6 Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ 7 Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“ 8 Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него, 9 като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: „Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?“ 10 Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: „Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!“ Така му кажи: „Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми. 11 И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове“.“ 12 На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“ 13 Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините. 14 И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“ 15 Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам. 16 Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове. 17 Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея. 18 Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим. 19 Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес. 20 А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда. 21 След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син. 22 Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек: 23 „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ: 24 „Така казва Господ: „Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене“.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово. 25 А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил. 26 Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом, 27 защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“ 28 И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“ 29 И единия постави във Ветил, а другия – в Дан. 30 Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях – чак до Дан. 31 Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове. 32 Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници. 33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене. 2 Chronicles 101 Ровоам отиде в Сихем, защото там се бе събрал целият Израил, за да го направи цар. 2 Когато Йеровоам, Наватовият син, чу за това, завърна се от Египет, където беше избягал от Соломон. 3 Израилтяните изпратиха да го повикат и той дойде заедно с целия Израил при Ровоам и казаха: 4 „Твоят баща ни наложи тежки данъци, затова ни облекчи от непоносимия труд и тежкото иго, което той ни наложи, и тогава ние ще ти служим.“ 5 А той им отговори: „Върнете се при мене след три дена.“ И народът се разотиде. 6 Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха на баща му Соломон, докато беше още жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“ 7 Те му отговориха: „Ако се отнесеш благосклонно към този народ и постъпваш в негова угода, ако му говориш благи думи, той ще ти служи през всичките ти дни.“ 8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и реши да се посъветва с младите си служители, които бяха отраснали заедно с него. 9 И се обърна към тях с думите: „Какво ще ме посъветвате да отговоря на този народ, който поиска от мене да облекча игото, наложено от баща ми?“ 10 И младежите, които бяха отраснали заедно с него, му отговориха: На хората, които са ти казали, че твоят баща им е наложил тежко иго, което ти трябва да облекчиш, им кажи: „Малкият ми пръст е по-дебел от бедрата на баща ми! 11 Моят баща ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко; моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“ 12 Тогава Йеровоам и целият народ отидоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: „Върнете се при мене след три дена.“ 13 Цар Ровоам им отговори сурово, защото бе отхвърлил съвета на старейшините 14 и прие съвета на връстниците си, и им каза: „Моят баща Ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко. Моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“ 15 И царят не послуша народа, защото е било наредено от Бога, за да изпълни думите Си, Които Господ беше изрекъл чрез силонеца Ахия на Йеровоам, Наватовия син. 16 Когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: „Какво общо имаме ние с Давид, с наследството на Йесеевия син? По шатрите си, мъже на Израил! Сега се погрижи за своя дом, Давиде!“ И всички израилтяни се разотидоха по шатрите си. 17 И Ровоам остана цар само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея. 18 И когато Ровоам изпрати Адонирам, надзорника над извършителните работи, израилтяните го убиха с камъни. А цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Йерусалим. 19 Така израилтяните се отметнаха от Давидовия дом и останаха отделени до днес. |
