13 И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.14 Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.15 А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.16 Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;17 а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.18 Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.19 Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.20 А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене.21 И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.22 Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий,23 но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми.24 Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?25 Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.
