1 Думи на Еклисиаст, син на Давид, цар в Йерусалим.2 Суета на суетите, тъй каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета.3 Каква полза за човека от целия му труд, с който той се труди под слънцето?4 Род отминава, род идва, а земята остава за вечни времена.5 Слънце изгрява и слънце залязва, като се стреми към своето място: там, където изгрява.6 Вятър вее към юг и отива към север, върти се, кръжи по своя път и пак започва своя кръговрат.7 Всички реки се вливат в морето, но морето не се напълва: реките се завръщат там, отдето почват да текат, за да текат реки отново.8 Думите са немощни – човек не може всичко да изкаже. Око не се насища с гледане, ухо не се напълва от чуване.9 Каквото е било, пак ще бъде, каквото се е вършило – пак ще се върши. Няма нищо ново под слънцето.10 Казва се за нещо: „Ето това е ново.“ Но то вече е ставало през вековете, които са съществували преди нас.11 Изчезнал е споменът за отминалите хора, а също и за бъдните няма да остане спомен у онези, които ще се явят по-късно.12 Аз, Еклисиаст, аз царувах над Израил в Йерусалим.13 И ето насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдър размисъл това, което става под небето. Този тежък труд Бог отреди за човеците, за да се мъчат с него.14 Обгледах всяко дело, което се върши под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.15 Криво не се изправя и което липсва, не се брои.16 Размислих тъй в сърцето си и рекох: ето аз се възвеличих и придобих мъдрост повече от всички, които властваха преди мен над Йерусалим – и сърцето ми прие много мъдрост, както и познание.17 И след като обърнах сърцето си да познае мъдрост, да опознае глупост и безумие – разбрах, че и това е гонене на вятър.18 Наистина – голямата мъдрост е голямо терзание и щом познанието се увеличи, увеличава се тъгата.
Song of Songs 1
1 Соломоновата песен на песните.2 Нека ме целува, с целувки на устата си, защото неговите милувки са по-желателни от вино.3 Благоуханни са твоите масла; името ти е като разлято миро. Затова те обичат момичетата.4 Привлечи ме, нека побързаме след тебе; нека царят ме въведе в чертозите си – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!5 Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.6 Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е обгорило. Синовете на моята майка ми се разгневиха, поставиха ме да пазя лозето, но моето собствено лозе не опазих.7 Кажи ми ти, когото обича душата ми: къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?8 Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.9 Ако не знаеш, о, най-хубава между жените, върви си след овците и си паси агънцата покрай пастирските шатри.10 Прекрасни са твоите бузи под нанизи, твоята шия с огърлици.11 Ще ти направим златни висулки със сребърни украшения.12 Докато царят беше на трапезата, моят народ излъчваше благоуханието си.13 Моят възлюбен е като китка смирна, поставена между гърдите.14 Моят възлюбен е за мене като китка кипър в лозята на Ен-Геди.15 Ето ти си хубава, моя мила, хубава си! Твоите очи са като на гълъби.16 О, колко си хубав, мой мили и възхитителен! И леглото ни е в зеленина.17 Гредите над нас са кедри, кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.
