1 А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“2 Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата.3 Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: „Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!“4 Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете!5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“6 И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.
