1 Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец.2 Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички.3 Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“4 Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха.5 Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“6 Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек – този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там – може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“7 Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“8 Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“9 В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец.10 Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро – да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек.11 Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“12 Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението.13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“14 И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението.15 А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение:16 „Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе – него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“17 Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“18 Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“19 Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце.20 Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“21 Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“22 Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души.23 Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“24 Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“ И в онзи ден Саул обядва със Самуил.25 Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива.26 Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.27 Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“
