1 Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,2 – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –3 остави Иудея и отиде пак в Галилея.4 А трябваше да мине Той през Самария.5 И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9 Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)10 Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.20 Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.22 Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.24 Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.27 В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?28 Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците:29 дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?30 Тогава те излязоха из града и идеха към Него.31 Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!32 Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете.33 Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?34 Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.35 Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва.36 Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят.37 Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне.38 Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.39 И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.40 Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.41 И още по-много народ повярва поради словото Му.42 А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.