Рут

Ruth 2

1 Ноемин имаше роднина от страна на мъжа си, човек знатен, от рода на Елимелех, и той се наричаше Вооз.2 Моавката Рут каза на Ноемин: „Да отида на полето и да събирам класове при този, при когото намеря благоволение.“ Тя ѝ отговори: „Иди, дъще моя.“3 Тя отиде и започна да събира в полето класове след жетварите. Случи се да попадне на нивата, която принадлежеше на Вооз, който беше от рода на Елимелех.4 И ето там Вооз дойде от Витлеем и поздрави жетварите: „Господ да бъде с вас!“ Те му отговориха: „Господ да те благослови!“5 Тогава Вооз запита младия си слуга, надзорник на жетварите: „На кого принадлежи тази млада жена?“6 Младият слуга, надзорник на жетварите, отговори с думите: „Тази млада жена е моавка, дошла с Ноемин от земята Моав.7 Тя ни помоли: „Нека да събирам класове между снопите след жетварите.“ Така тя дойде и остана тук. От сутринта досега само за малко си е почивала.“8 Вооз каза на Рут: „Чуй добре, дъще моя, не ходи да събираш класове на друга нива и не си отивай оттук, а остани тук при моите слугини.9 Гледай на коя нива жънат те и върви след тях. Аз забраних на младите си слуги да те оскърбяват. Когато ожаднееш, отивай при съдовете и пий от водата, която са донесли слугите ми.“10 Тя коленичи, поклони се ниско до земята и го попита: „С какво съм придобила твоето благоволение, че ме почиташ, макар да съм чужденка?“11 В отговор Вооз ѝ каза: „Вече ми е разказано за всичко, което си направила за свекърва си след смъртта на своя мъж – как си оставила своя баща, своята майка и своята родина и си дошла между народ, който не си познавала преди това.12 Нека Господ да те възнагради за това твое дело и да приемеш пълна награда от самия Господ, Който е Бог на Израил, при Когото си дошла, за да намериш покой под Неговите криле!“13 Тя отвърна: „Дано спечеля твоето благоволение, господарю мой! Защото ти ме утеши и сърдечно говори на слугинята си, а аз не струвам дори колкото една твоя слугиня.“14 Когато дойде време за ядене, Вооз ѝ каза: „Ела тук, яж хляб и топи залъка си в гозбата с вино.“ Тя седна при жетварите. Той ѝ даде хляб и тя яде. Нахрани се и дори още ѝ остана.15 А когато започна да събира класове, Вооз нареди на слугите си: „Нека събира и между снопите и не я обиждайте.16 Дори изпускайте от ръкойките и го оставяйте за нея, така че тя да събира, без да я укорявате!“17 Така тя събира класове на нивата до вечерта. Очука събраното и то беше около една ефа ечемик.18 Тя го взе, върна се в града и показа на свекърва си колко е събрала. Също ѝ показа и даде това, което ѝ беше останало от яденето, след като се беше нахранила.19 Нейната свекърва я запита: „Къде си събирала днес, къде работи? Да бъде благословен този, който те е приел!“ Рут разказа на свекърва си при кого бе работила. Тя каза: „Човекът, при когото днес работих, се нарича Вооз.“20 Тогава Ноемин отвърна на снаха си: „Да бъде благословен той от Господа, Който не е лишил от милостта Си нито живите, нито умрелите.“ После Ноемин добави: „Този човек ни е близък, той е от нашите близки роднини, имащи право да купят наследство.“21 Моавката Рут каза: „Освен това той ми рече: „Остани при слугините ми, докато свършат цялата ми жетва.“22 Ноемин каза на снаха си Рут: „Добре е, дъще моя, че ще ходиш със слугините му и няма да те наскърбяват на друга нива.“23 Така тя се присъедини към хората на Вооз и събираше класове чак до свършването на ечемичната и пшеничната жътва. Тя и по-нататък остана да живее при свекърва си.