19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.25 Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.29 Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
