29 но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.30 И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;31 тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.32 И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
