1 И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“2 И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше.3 И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен.4 И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: „Така говори Господ Бог.“5 И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.6 А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом.7 И се обърни към тях с Моите думи – независимо дали слушат, или се въздържат, – защото те са размирни.8 А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“9 Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък.10 И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.
Ezekiel 47
1 Тогава Той ме върна при входа на храма. И ето отдолу под прага извираше вода и течеше на изток – защото храмът беше с лице към изток. Водата течеше надолу от дясната страна на фасадата на храма, при южната страна на жертвеника.2 Тогава ме изведе през северната порта и ме отведе навън по пътя към източната порта. И ето вода се стичаше от дясната страна.3 Мъжът продължи на изток с мерилна връв в ръката си. Той отмери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до глезените.4 След това премери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до колене. Той отмери още хиляда лакътя и ме преведе през нея. Тя беше до кръста.5 И премери хиляда и тя беше бурен поток, през който не можех да премина, защото водата се беше издигнала. Трябваше да плувам, тъй като не можеше да се премине.6 И Той ми каза: „Видя ли, сине човешки?“ Тогава ме поведе обратно към брега на потока.7 Когато се върнах, ето на двата бряга на потока имаше много дървета.8 Тогава Той ми каза: „Тази вода тече откъм източната страна, слиза в равнината и се влива в морето. Така водите стават целебни9 и всяко живо същество, което се множи, вирее навсякъде, където потокът тече. Има твърде много риба, защото тази вода се влива там, носеща изцеление навсякъде, където този поток тече.10 И край него стоят рибари от Ен-Геди до Енеглаим. Това е място, където разпростират мрежи, за да съхнат. Разнообразието и изобилието на рибата му са като рибата в Голямото море.11 Но блатата му и тресавищата му не са целебни; те са оставени за добив на сол.12 Покрай потока, по бреговете му от едната и от другата страна растат всякакви дървета, които дават плод. Листата им никога няма да повехнат, нито плодородието им ще престане. Всеки месец те ще раждат нови плодове, защото водата за тях тече изпод светилището. Плодовете им ще бъдат за храна, а листата им за лекуване.“13 Така казва Господ Бог: „Това е границата, според която да разделите земята в наследство на дванадесетте Израилеви племена. Йосиф получава два дяла.14 Земята, за която се клех да я дам на предците ви, вие я получавате във ваше наследство, разпределена по равно. Тази земя се пада на вас в наследство.15 И ето границата на земята: на северния край, от Средиземно море през Хетлон, до Цедад,16 Емат, Берота, Сивраим, който се намира между областите на Дамаск и на Емат, чак до Хацер-Тихон, който е на границата на Хавран.17 Така границата ще бъде от морето до Хацар-Енон, т.е. северната граница на Дамаск, заедно с територията на Емат на север. Това е северният край.18 На източния край границата ще бъде между Хавран и Дамаск, между Галаад и израилската земя – по Йордан, от северния предел до Източното море, до Тамар. Това е източният край.19 Южният край ще бъде от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до потока и Средиземно море. Това е южният край.20 А западната граница е Средиземно море – от южната граница до входа срещу Емат. Това е западният край.21 И разделете тази земя между вас според Израилевите племена.22 Разделете я по жребий между вас и инородците, които живеят между вас, които са родили деца у вас. Сред Израилевите синове те да бъдат наравно като местни жители. И те по жребий заедно с вас да имат наследство между Израилевите племена.23 В което племе живее инородец, в това му дайте наследство“, възвестява Господ Бог.
Ezekiel 47
1 Тогава Той ме върна при входа на храма. И ето отдолу под прага извираше вода и течеше на изток – защото храмът беше с лице към изток. Водата течеше надолу от дясната страна на фасадата на храма, при южната страна на жертвеника.2 Тогава ме изведе през северната порта и ме отведе навън по пътя към източната порта. И ето вода се стичаше от дясната страна.3 Мъжът продължи на изток с мерилна връв в ръката си. Той отмери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до глезените.4 След това премери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до колене. Той отмери още хиляда лакътя и ме преведе през нея. Тя беше до кръста.5 И премери хиляда и тя беше бурен поток, през който не можех да премина, защото водата се беше издигнала. Трябваше да плувам, тъй като не можеше да се премине.6 И Той ми каза: „Видя ли, сине човешки?“ Тогава ме поведе обратно към брега на потока.7 Когато се върнах, ето на двата бряга на потока имаше много дървета.8 Тогава Той ми каза: „Тази вода тече откъм източната страна, слиза в равнината и се влива в морето. Така водите стават целебни9 и всяко живо същество, което се множи, вирее навсякъде, където потокът тече. Има твърде много риба, защото тази вода се влива там, носеща изцеление навсякъде, където този поток тече.10 И край него стоят рибари от Ен-Геди до Енеглаим. Това е място, където разпростират мрежи, за да съхнат. Разнообразието и изобилието на рибата му са като рибата в Голямото море.11 Но блатата му и тресавищата му не са целебни; те са оставени за добив на сол.12 Покрай потока, по бреговете му от едната и от другата страна растат всякакви дървета, които дават плод. Листата им никога няма да повехнат, нито плодородието им ще престане. Всеки месец те ще раждат нови плодове, защото водата за тях тече изпод светилището. Плодовете им ще бъдат за храна, а листата им за лекуване.“
Psalm 130
7 O Israel, hope in the LORD! For with the LORD there is steadfast love, and with him is plentiful redemption.
