Да се молим заедно

Acts 12

1 В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло,2 и уби с меч Иакова, брата Иоанов.3 А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра – тогава бяха дните на Безквасници, –4 и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа.5 И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.6 А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата.7 И ето, Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.8 Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата си и върви след мене!9 Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение.10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.11 Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иродови и от всичко, що иудейският народ очакваше.12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Иоана, наричан Марко, дето бяха събрани мнозина и се молеха.13 Когато Петър почука на пътните врата, една слугиня, на име Рода, отиде да подслуша.14 И, като позна гласа на Петра, от радост не отвори вратата, а притърча и обади, че Петър стои пред вратата.15 А те ѝ казаха: ти не си с ума си! Но тя твърдеше, че е тъй. А те думаха: това е неговият Ангел.16 В това време Петър все чукаше. А когато отвориха, видяха го и се смаяха.17 А той, като даде знак с ръка да мълчат, разправи им, как го е извел Господ из тъмницата, и каза: обадете за това на Иакова и на братята. И като излезе, отиде на друго място.18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.20 Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.24 А словото Божие растеше и се разпространяваше.25 Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.