9 Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи.10 Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш.11 Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите.12 Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана.13 Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“14 А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.
