16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.18 Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.22 Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.26 Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?31 А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
