Пол Стоунд
| Secondary Keywords | завещание Кор. нов писма Пол Римляните с камъни |
|---|---|
| Писания | 2 Corinthians 11 Деяния на апостолите 14 |
2 Corinthians 111 О, да бяхте потърпели малко моето безумие! Но и потърпете ме!2 Защото аз ви ревнувам с Божия ревнивост: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица.3 Ала боя се, да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, тъй и вашите мисли да се повредят поради простотата ви в Христа.4 Защото, ако някой дойдеше да проповядва другиго Иисуса, когото ние не сме проповядвали; или, ако получехте друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, – вие с право щяхте да го търпите.5 Но аз мисля, че в нищо не съм по-долен от върховните апостоли;6 ако и да съм прост в речта, в знанието не съм. Но ние навсякъде и по всичко сме ви добре известни.7 Сгреших ли, че унижавах себе си, за да въздигна вас, понеже даром ви проповядвах благовестието Божие?8 Други църкви обрах, като получих от тях издръжки, та вам да служа; и докато бях у вас, ако и да бях в оскъдица, никому не дотегнах,9 защото оскъдицата ми удовлетвориха братята, дошли от Македония; та и във всичко се пазих и ще се пазя, да ви не бъда товар.10 По истината Христова, що е в мене, ще кажа, че тая похвала няма да ни се отнеме в страните Ахайски.11 А защо постъпвам тъй? Затова ли, че ви не обичам? Знае Бог! Но което правя, ще правя,12 за да пресека повода на ония, които търсят повод, та в онова, за което се хвалят, да се окажат като нас.13 Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли.14 И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината,15 та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.16 Казвам пак: никой да ме не смята за безумен; ако ли не, поне като безумен ме приемете, та и аз колко-годе да се похваля.17 Което казвам с такова самоуверено хвалене, не го казвам по Господа, а като че ли в безумие.18 Понеже мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз.19 Защото вие, които сте разумни люде, драговолно търпите неразумните:20 вие търпите, ако някой ви заробва, ако някой ви изпояжда, ако някой ви обира, ако някой се превъзнася, ако някой ви бие по лице.21 За срам казвам това! Като че ли ние станахме безсилни! Ала, ако някой дръзне да се похвали с нещо (в безумие говоря), ще дръзна и аз.22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз.23 Служители Христови ли са (в безумие говоря), аз съм повече. Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране.24 Иудеите ми удариха пет пъти по четирийсет удара без един;25 три пъти са ме с тояги били, веднъж – с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбинето морско;26 много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя,27 в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота.28 Освен външните злополуки, прибавяха се всекидневните против мене нападения и грижата за всички църкви.29 Кой изнемогва, та не изнемогвам и аз? Кой се съблазнява, та аз се не разпалям?30 Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля.31 Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който е благословен вовеки, знае, че не лъжа.32 В Дамаск областният управител на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, искайки да ме хване; и аз в кош бях спуснат през прозореца по стената и избягах от ръцете му. Acts 141 В Икония те влязоха заедно в иудейската синагога и говориха тъй, че голямо множество иудеи и елини повярваха.2 А невярващите иудеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.3 Но те пак останаха тук доста време, говорейки дръзновено за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техни ръце да стават личби и чудеса.4 А народът в града се раздели: едни бяха с иудеите, а други – с апостолите.5 Когато езичниците и иудеите със своите началници, възбудени, се готвеха да ги охулят и с камъни убият,6 те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,7 и там благовестяха.8 В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.9 Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,10 каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.11 А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.12 И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.13 А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.14 Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:15 мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,16 Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,17 макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.18 И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,19 дойдоха от Антиохия и Икония някои иудеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете; като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв.20 А когато учениците се събраха около него, той стана и отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.21 След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22 като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие.23 А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;25 и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия;26 а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.27 Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците.28 И там стояха немалко време с учениците. | |
