27 Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя,28 и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко понататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега.29 И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне.30 А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа,31 Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси.32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън.33 И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо.34 Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата.35 Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде;36 тогава се ободриха всички, та ядоха и те;37 а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.38 А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето.
