1 Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие.2 И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха,3 думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях.4 А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки:5 аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене.6 Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни.7 И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж!8 Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми.9 А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.10 Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.11 И ето, тозчас, трима мъже се спряха пред къщата, в която бях, пратени от Кесария при мене.12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. Дойдоха с мене и тия шестима братя, и влязохме в къщата на оня човек.13 Той ни разказа, как видял в къщата си Ангел (светий), който застанал и му рекъл: прати в Иопия човеци и повикай Симона, наречен Петър;14 той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.15 И когато аз захванах да говоря, слезе върху тях Дух Светии, както и върху нас отначало.16 Тогава си спомних думите на Господа, как Той говореше: „Иоан кръщава с вода, а вие ще бъдете кръстени с Дух Светий“.17 Ако, прочее, Бог им даде равен дар, какъвто и нам, които повярвахме в Господа Иисуса Христа, кой съм аз, за да можех попречи Богу?18 Като изслушаха това, те се успокоиха и прославяха Бога, думайки: и тъй, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.19 А ония, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убиването на Стефана, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и никому не проповядваха словото, освен на иудеи.20 Имаше някои от тях кипряни и киринейци, които, като влязоха в Антиохия, говореха на елините и благовестяха Господа Иисуса.21 И ръката Господня беше с тях, та голямо множество повярваха и се обърнаха към Господа.22 Дойде слух за това до иерусалимската църква, и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.23 Той, като пристигна и видя Божията благодат, зарадва се и увещаваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,24 защото той беше мъж добър, изпълнен с Дух Светий и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.25 Тогаз Варнава отиде в Тарс да търси Савла, и, като го намери, доведе го в Антиохия.26 Цяла година те се събираха в църква и поучаваха доста народ; и първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни.27 През ония дни слязоха в Антиохия пророци от Иерусалим.28 И един от тях, по име Агав, стана и предвести чрез Духа, че по цяла вселена ще бъде голям глад, какъвто и настана при кесаря Клавдия.29 Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да пратят помощ на братята, които живееха в Иудея;30 това и сториха, като пратиха събраното до презвитерите по Варнава и Савла.
Acts 15
1 А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.7 След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;8 и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.10 Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.11 Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:16 „след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“.18 Познати са Богу отвека всичките Му дела.19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,20 но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.32 Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.37 Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.38 Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,41 и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
Galatians 2
1 Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита.2 А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, – да не би да тичам, или да съм тичал напразно.3 Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже.4 Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят,5 тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.6 А що се отнася до най-видните (каквито и да са били те някогаш, мене е все едно: Бог не гледа човека по лице), те нищо не ми прибавиха.7 Напротив, като видяха, че мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните8 (понеже Оня, Който помогна на Петра в апостолството между обрязаните, помогна и на мене между езичниците),9 и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,10 като само ни поръчаха да помним сиромасите, което се и постарах да изпълня точно.11 А когато дойде Петър в Антиохия, аз му се лично опрях, защото се бе изложил на осъждане.12 Понеже, преди да пристигнат някои от Иакова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, почна да се спотаява и да страни, като се боеше от обрязаните.13 Заедно с него лицемереха и другите иудеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.14 Но, когато видях, че те не постъпват право по евангелската истина, казах на Петра пред всички: ако ти, бидейки иудеин, живееш по езически, а не по иудейски, защо караш езичниците да живеят по иудейски?15 Ние по природа сме иудеи, а не грешници от езичниците;16 обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.17 Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!18 Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник:19 чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа,20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.21 Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.
