Пол - затворник
| Secondary Keywords | арест завещание затворник история нов Пол пътуване Рим |
|---|---|
| Писания | Acts 211 А когато се едвам откъснахме от тях и отплувахме, стигнахме право в Кос, а на другия ден в Родос, и оттам в Патара; 2 и като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплувахме. 3 След като съзряхме Кипър и го оставихме наляво, плувахме към Сирия и слязохме в Тир, защото там трябваше корабът да се разтовари. 4 И като намерихме учениците, останахме там седем дена. Те, по внушение от Духа, думаха на Павла, да не възлиза в Иерусалим. 5 А като прекарахме тия дни, излязохме и тръгнахме, и ни изпровождаха всички с жени и деца до отвън града; а на брега коленичихме и се помолихме. 6 И след като се простихме един с други, влязохме в кораба, а те се върнаха у тях си. 7 А ние, като отплувахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден. 8 А на другия ден Павел и ние, които бяхме с него, излязохме и дойдохме в Кесария и, като влязохме в къщата на Филипа благовестника, който беше един от седмината дякони, останахме у него. 9 Той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха. 10 Докато ние стояхме у тях много дни, слезе от Иудея един пророк, на име Агав, 11 и като дойде при нас, взе пояса Павлов, върза си ръцете и нозете и рече: това казва Дух Светии: така ще свържат иудеите в Иерусалим оня мъж, чийто е тоя пояс, и ще го предадат в ръце езически. 12 Щом чухме това, и ние и тамошните го молехме да не възлиза в Иерусалим. 13 Но Павел отговори: какво правите, та плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Иерусалим за името на Господа Иисуса. 14 А понеже той се не придумваше, ние си млъкнахме и рекохме: да бъде волята Господня! 15 След тия дни се приготвихме и възлязохме в Иерусалим. 16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някого си Мнасона, кипрянин, отдавнашен ученик, у когото щяхме да гостуваме. 17 Когато стигнахме в Иерусалим, братята ни приеха с радост. 18 На другия ден Павел влезе с нас при Иакова; дойдоха и всички презвитери. 19 И като ги поздрави Павел, разказа им едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба. 20 А те, като чуха, славеха Бога; и рекоха му: виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите иудеи, и те всички са ревнители на Закона. 21 А за тебе много им е говорено, че учиш всички иудеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш да не обрязват чедата си, нито да постъпват по обичаите. 22 И тъй, какво да се прави? Бездруго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. 23 Направи, прочее, що ти казваме: у нас има четирима мъже, които са си дали оброк. 24 Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата, и всички да узнаят, че, каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш Закона. 25 А за повярвалите езичници ние писахме, като решихме да не пазят те нищо такова, а само да се въздържат от идолски жертви, от кръв, от удавнина и от блудство. 26 Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос. 27 А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, 28 викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. 29 Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30 Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. 31 И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил; 32 а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла; 33 тогава хилядникът се приближи, хвана го и заповяда да го вържат с двои вериги, и питаше: кой е той и какво е направил? 34 От народа едни крещяха едно, други – друго. А той, като не можеше поради крясъка да узнае истината, заповяда да го водят в стана. 35 А когато стигна до стъпалата, трябваше войниците да го носят, поради насилието от народа; 36 защото множеството народ вървеше подире и викаше: премахни го! 37 Когато щяха да го въведат в стана, Павел каза на хилядника: мога ли да ти кажа нещо? А тоя рече: знаеш ли гръцки? 38 та не си ти, значи, оня египтянин, който преди няколко дни разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници! 39 А Павел отговори: аз съм иудеин от Тарс, гражданин на тоя чутовен киликийски град; моля те, позволи ми да говоря към народа. 40 А когато тоя му позволи, Павел се изправи на стъпалата, помаха с ръка на народа и, след като настана дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и казваше: Acts 221 Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас. 2 А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза: 3 аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес. 4 Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени, 5 както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани. 6 Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина. 7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 8 Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, Когото ти гониш. 9 Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха. 10 Тогава рекох: какво да правя, Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш. 11 И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск. 12 А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск, 13 дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него. 14 А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му, 15 защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул. 16 И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса. 17 А когато се върнах в Иерусалим и се молех в храма, унесох се 18 и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Иерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. 19 Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; 20 и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха. 21 И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко – при езичниците. 22 До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее! 23 И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха, 24 хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него. 25 Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден? 26 Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин. 27 Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да. 28 А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв. 29 И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал. 30 На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях. |
