1 Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери,2 тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.3 Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“4 В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.5 А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,6 Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си.7 И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих – човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“8 Но Ной намери благоволение в очите на Господ.9 Това е родословието на Ной. Ной беше праведен и безупречен мъж в рода си. Ной постъпваше според волята на Бога.10 На Ной се родиха синове Сим, Хам и Яфет.11 А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие.12 И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.13 Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята.14 Направи си ковчег от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън.15 И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя.16 Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища – долно, средно и горно.17 Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено.18 Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе – твоите синове, жена ти и жените на синовете ти.19 Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат.20 От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята – по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи.21 А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“22 Това направи Ной – всичко направи така, както Бог му заповяда.
Genesis 7
1 И Господ каза на Ной: „Влезте ти и твоите домашни в ковчега, защото тебе единствен видях за истински праведен в този род.2 И от всеки култово чист добитък вземи по седем, мъжко и женско, а от нечистия добитък – по две, мъжко и женско.3 Така също по седем от птиците в небето, мъжко и женско, и да запазиш потомство по цялата земя,4 защото още седем дни и Аз ще изливам дъжд по земята четиридесет дена и четиридесет нощи; и ще изтребя от повърхността на земята всички живи същества, които съм създал.“5 Ной направи всичко, което му заповяда Господ.6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп по земята.7 Тогава поради водите на потопа в ковчега влязоха Ной със синовете му, жена му и снахите му.8 И от култово чистия добитък, и от нечистите животни, и от всички влечуги по земята9 влязоха при Ной в ковчега по две, мъжко и женско, както Господ беше заповядал на Ной.10 След седемте дена водите на потопа започнаха да заливат земята.11 И в шестстотната година на Ноевия живот, в седемнадесетия ден от втория месец – в този ден всички извори на огромната бездна избликнаха и небесните отвори се отприщиха.12 Тогава валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи.13 В същия ден влязоха в ковчега Ной и неговите синове Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и трите му снахи –14 те и всичкият добитък според вида му, и всички влечуги, които пълзят по земята според вида им, и всичките крилати птици.15 Те влязоха при Ной в ковчега по двойка от всяко живо същество, в което има жизнено дихание;16 и влязоха – мъжко и женско влязоха от всяко живо същество, както Бог беше заповядал на Ной. И Господ затвори ковчега зад него.17 А потопът на земята продължи четиридесет дена и водите се умножиха, подеха ковчега и той се издигна над земята.18 И водите се усилваха и прииждаха по земята, и ковчегът плаваше върху водите.19 А водите се усилваха твърде много върху земята, така че всички високи планини под цялото небе бяха покрити.20 Водите се издигнаха петнадесет лакътя над тях и планините се покриха.21 И всяко живо същество по земята се лиши от живот: птици, добитък, зверове и всички влечуги, които пълзят по земята, и всички човеци;22 всичко, което имаше в ноздрите си дихание на живот, всичко по сушата умря.23 Всяко живо същество по земята беше изтребено: от човек до добитък, влечуги и птици в небето – всички от земята бяха изтребени. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.24 А водите се усилваха над земята сто и петдесет дена.
Genesis 8
1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана.3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат.4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини.5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.6 След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил,7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята.8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята.9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега.11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята.12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.13 В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала.14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.15 И Бог каза на Ной:16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти.17 Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си.19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.20 Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника.21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих.22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“
Genesis 9
1 Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята.2 Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце.3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева.4 Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте.5 Затова ще потърся сметка за вашата кръв – от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му.6 Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден.7 Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“8 След това Бог каза на Ной и на синовете му с него:9 „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас,10 и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега – с всички животни по земята.11 Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“12 И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена.13 Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята.14 И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците15 и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество.16 Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“17 И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“18 Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан.19 Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.20 Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе.21 Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си.22 И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.23 А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.24 Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,25 рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“26 Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.27 Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“28 И Ной живя триста и петдесет години след потопа.29 А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.
