Природата - Втората книга на Бога
| Ключови думи | harry anderson градина двор зеленина зелено Исус Лице модерно от природа - втората книга на Бог Христос |
|---|---|
| Secondary Keywords | Библия Бог възхищаваме доказателства дървета дърво жена заседание изучаване кавказки красота листа на ограда определяне отворен порта природа седнал спокоен спокойствие сцена творение тротоар цветя |
| Писания | Colossians 1:17 Genesis 2:15 Isaiah 65:17-25 Psalms 19 Psalms 24:1 Psalms 89:11 Revelation 4:11 Romans 8:18-25 Йов 12:7-10 Colossians 117 Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. Genesis 215 След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази. Isaiah 6517 Ето Аз творя ново небе и нова земя и предишните няма да се помнят, и на никого няма да идват наум. 18 А вие се радвайте и ликувайте за вечни времена за това, което Аз творя! Защото Аз творя Йерусалим за веселие и народа му – за радост. 19 И ще се радвам за Йерусалим, и ще се веселя за Своя народ; и няма вече да се чуват в него глас от плач и глас от ридание. 20 Там няма да има вече кърмаче, живяло само няколко дена, нито старец, който да не доживее отредените му дни, защото човек на сто години ще бъде жизнен като момче, а грешникът, макар и стогодишен, ще бъде проклет. 21 И ще градят къщи, и ще живеят, и ще садят лозя, и ще ядат плодовете им. 22 Няма да градят, а друг да живее, няма да садят, а друг да яде, защото дните на Моя народ ще бъдат като дните на дървото и Моите избрани ще се радват на произведенията на ръцете си. 23 Няма да се трудят напразно и няма да раждат деца за внезапна смърт, защото те ще бъдат потомство, благословено от Господа, те и техните потомци заедно с тях. 24 И преди още да повикат, Аз ще отговоря, те ще говорят и Аз ще слушам. 25 Вълкът и агнето ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вол, а прахът ще бъде храна на змията. Няма да правят зло и няма да съсипват цялата Ми свята планина“, казва Господ. Psalm 191 За първия певец. Псалом на Давид. 2 Небесата разказват за Божията слава и твърдта разгласява за делата на ръцете Му. 3 Ден на деня предава слово и нощ на нощта разкрива знание 4 без говор или думи, без да се чува гласът им. 5 Техният зов се носи по цялата земя и техните думи – до краищата на света. В тях е поставил шатър за слънцето. 6 И то излиза като младоженец от брачните покои, радва се като юнак да тича по своя път. 7 То изгрява от края на небесата и шества до техния край. От топлината му нищо не може да се укрие. 8 Законът на Господа е съвършен и запазва душата. Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри. 9 Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето; заповедта на Господа е ясна – просветлява очите. 10 Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена. Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи. 11 Те са по-желани от злато, от много чисто злато, по-сладки са от капките на медената пита. 12 И твоят служител е предупреждаван чрез тях. В спазването им е голямата награда. 13 Кой може да осъзнае своите грешки? За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина. 14 Опази Своя служител и от умишлените грехове, за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен и чист от тежка вина. 15 Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител! Psalm 241 Псалом на Давид. На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва – светът и всичките му обитатели. Psalm 8911 Съкруши Раав като смъртно ранен; със силната Си ръка разпръсна Своите врагове. Revelation 411 “Worthy are you, our Lord and God, to receive glory and honor and power, for you created all things, and by your will they existed and were created.” Romans 818 Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. 19 Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, 20 защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, 21 с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. 22 Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; 23 и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло. 24 Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25 Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. |